Хоби за свободно време

Турски чай - Turkish Tea

С бума на турските сериали в България, феновете им забелязаха силното присъствие на чая на трапезата на техните любими герои. Мои приятели започнаха да ме питат как се приготвя този чай и дали е толкова хубав, че масово се пие. Обяснявах, как се приготвя, но за вкусовите качества, не можех нищо конкретно да заявя, както знаем вкусове различни.

Моя приятелка беше впечатлена и от красивите чаши в които се сервира чаят. Аз, нито гледам сериали, нито пък обичам турски чай, но обещах да и приготвя чай за да го опитаме, предупредих я, че не го харесвам и предположих, че няма да й хареса и на нея. По стечение на обстоятелствата имах специфичният двуетажен чайник, имах и турски чай. Липсваха ми единствено чашите "лалета" за да и поднеса чая по всички правила :) Ходихме с моята приятелка на турски ресторант и тогава тя опита турски чай и много й хареса, въпреки че аз я убеждавах, че не е нищо особено :) Вкусове различни. С течение на времето и на мен започна да ми харесва чая, но в малки количества. И го пия изключително рядко. Скоро си намерих чашки тип "лалета" и в България и реших, че е време да споделя и тук това което аз знам за приготвянето на турски чай :) Нужен е чайник на два "етажа" или два чайника един върху друг. За нуждите на този постинг снимах моят чайник, но не е толкова фотогеничен, а за капак цялата къща се вижда от отражението на чайника :)))) Турският чай е черен чай. Запарва се, целта е да се образува "концентрат", който при сервиране се разрежда. Моят е Чайкур и се отглежда в град Ризе (черноморието).
В долния чайник се налива вода. В горния чайник се слагат около 5 с.л. чай. Поставят се един върху друг и се оставят на среден огън. 5 минути след като водата в долния чайник започне да кипи двата чайника се отстраняват от котлона. Изчаква се една минута(целта е процесите на кипене в долният чайник да са спрели). В горният чайник се сипва вода от долният чайник, количество - да покрие с 1-2 пръста чая визуално. Слагат се един върху друг и се поставят отново на котлона. Котлона се намаля. Запарват се около 15-20 минути. През това време се приготвят чашките, във всяка една чашка се слага метална лъжичка, тази лъжичка, служи за проводник на топлина и ако чаят е горещ, ще се избегне спукване на стъклените чаши от образувалата се температурна разлика между чашите и горещия чай. В чашите се сипва първо от запарения чай, след това от горещата вода. В зависимост от това колко силен искате да бъде чая сипвате различно количество запарка: 1) За слаб чай (ачък чай ;) ) 1 пръст или 1/4 от височината на чашката запарка. Допълвате с водата. 2) За среден чай (орта чай) 1/2 от височината на чашката запарка. Допълвате с вода. 3) Силен чай ("демли", а.к.а "силно запарен") 3/4 от височината на чашката запарка и допълвате с мааалко вода :))) Може да се подслади със захар. Лично на мен не ми харесва подсладен с мед.



Мит ли е "турското кафе"?
В годините след Първата световна война, традиционно консумираната напитка в Турция - кафето рязко поскъпва (от поскъпналия внос или на моменти спрения такъв) и става трудно достъпна за населението. По молба на Ататюрк, турците започват консумация на чай който дори и сами са можели да произвеждат. Днес предлагането на турски чай и/или турско кафе в ресторантите след храна, безплатно, е признак както за уважение към гостите на заведението така и за гостоприемство.

Да ви е сладко :)