08 March 2012
Името ми е любов
Името ми е любов
Мира Дойчинова
Така ме нареди
Животът –
(и беше благосклонен
при това) –
да бъда Рай по пътя
към Голгота –
... съществително с
подробности. Жена.
Да нося цялото
човешко бреме
на престорените
крехки рамене...
Стремежите ми? –
Дявол да ги вземе.
Зачеркнати от
списъка? Добре.
Обаче имам хитринки в
ръкава
и няколко способности
все пак –
умея да обичам до
забрава,
да виждам светлина и
в пълен мрак,
умея да разплаквам
много лошо
и после преобръщам
всичко в смях ...
Умея да мълча. И мога
още
живота си да подаря.
Без страх.
Умея да нахраня с
думи само
гладуваща душа. И съм
щастлива.
Да крача смело, даже
път да няма ...
И само за един да съм
красива.
Разчупвам хляб и
сплитам маргаритки,
рисувам залези – без
капчица вина.
Разпускам до
прозореца си плитките...
А приказките? – пиша
ги сама.
С целувка изцерявам
всяка болка
(целувам и да няма
болка даже ))
Умея да търпя. Не
зная колко.
Животът неизменно ще
покаже.
Така е отредил – Жена
да бъда –
чупливо щастие,
любов, тъга ...
Дали се справям? Нека
да отсъди.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Честит празник! Страхотно стихотворение!
ReplyDeleteЧестит празник! Благодаря!
DeleteЧестит празник!
ReplyDeleteПоздравления за избора на стих!
Честит празник, много се радвам, че ти допада! Поздрави Горски Мъх!
Delete