Хоби за свободно време

През изминалата седмица на 09 май в зала 2 на НДК се състоя спектакъла  „Сълзите на Дервишите”. За първи път в България, по покана на Сдружението на турските студенти в България,  истински дервиши, а не танцьори представиха уникална медитация под звуците на специална флейта (ней) .

Имах прекрасната възможност да се радвам на живо на космическият танц на въртящите се дервиши и споделям емоцията си с вас! Въпреки, че не е типична публикация за моя блог, вярвам, че ще ви е интересно споделеното от мен :)

Обществото на дервишите е част от общата суфитска система. Суфи в мюсюлманската религия е мъдрец, който се стреми лично да усети Бога. Дервишите се срещат в целия ислямски свят. Танцът на който наистина имах удоволствието(и късметът!) да присъствам се нарича сема(сама) и не е просто танц, а култова церемония.

Ритуалът сема(сама) описан тук е от книгата РУМИ И СУФИЗМЪТ  - ЕВА МЕЙЕРОВИЧ .

О, ден, стани! Атоми танцуват,

Душите, замаяни от екстаз, танцуват:

На ухо ще ти кажа, накъде увлича танцът.

Всички атоми във въздуха и в пустинята,

Знай го добре, са на безумците,

Всеки атом, щастлив или окаян,

Е влюбен в това Слънце, за което нищо не може да се каже.

(Рубаиат, неиздаван превод)

Така Мевляна прославя космическият танц. „Множество пътища водят към Бога, казва той, аз избрах този на танца и на музиката.” Всеки от моментите и елементите на сема – тази на духовна оратория, съдържа символичен смисъл:  това е истинска литургийна служба.

„В ритмите на музиката, казва Руми, е скрита тайна; ако я разкрия, тя би разтърсила света.” И добавя, говорейки за ребаб(самоделен арабски струнен инструмент с 1 или 2 струни) : „Това е само суха струна, сухо дърво, суха кожа, но от тях излиза гласа на Любимия. ”

Когато под звука на тръстиковата флейта (ней) дервишите се впускат, въртейки се, това е изумителната обиколка на планетите, както всичко, което се движи в природата, която те символизират. Целият Космос отразява една и съща триумфална радост:

 Аз виждам... водите, които бликат от своите извори...

Клоните на дърветата, които танцуват като покаяници,

Листата, които пляскат с ръце като  менестрели. 

(Маснави, IV, 3265-3268)

Ето как се развива церемонията на сама (сема). Танцьорите влизат, облечени в бяло, символ на савана, обгърнати с широки черни наметала,  представляващи гроба, и сложили високи плъстена шапка, символ на надгробния камък.  Шейхът, като посредник между небето и земята, влиза последен. Той поздравява както другите дервиши и сяда пред червения килим, чийто цвят напомня този на залязващото слънце, пръскало своите последни пламъци в небето, когато Руми починал на 17.12.1273 година. Без инструмент певецът отдава възхвала на Пророка, за  когото Руми е написал словата: „Ти си любимият на Бог, пратеникът на единствения Творец...”, а музиката е османския композитор Итри. Това е бавна и тържесътвена песен. След това флейтистът импровизира, майсторът на тимпаните удря върху тях, шейхът удря по земята. Тогава дервишите бавно се раздвижват и правят три пъти обиколка на сцената. Те символизрат трите етапа на приближаване до Бога: пътят на науката, този който води към виждането и накрая този, който води към сливането.

В края на третата обиколка шейхът сяда върху своя килим. Дервишите оставят черните си наметала да паднат и се появяват облечени в бяло, като освободени от своята плътска обвивка, за второ раждане.

Те измолват позволение да танцуват, след това започват бавно да се въртят, разпервайки ръце като крила – дясната ръка обърната към небето, за да получи оттам милост, лявата ръка към земята, за да разпръсне там тази милост, която е преминала през сърцата им и която те даряват отново на света, след като са го стоплили със своята любов. 

Обиколката, която правят около залата, изобразява всемирният закон и планетите, въртящи се около слънцето и около самите себе си. Барабаните приканват тръбите за последна присъда. Кръгът от танцьори се разделя на два полукръга, единият  от които представлява спускащата се дъга или заплитането на душите в материята, а другият – дъгата на изкачването на душите към Бога. 

Шейхът влиза в танца едва на четвъртият път; тогава ритъмът става двутактов, много бърз. Шейхът се върти в центъра на кръга; той представлява слънцето и неговите лъчи. Когато влезе в танца, ней импровизира отново: това е върховният момент на осъществения съюз. Когато шейхът се връща на мястото си, сема(сама) спира и певецът чете Корана; това е словото на Бога, което пристига накрая като отговор на дервишите. След това идват последните поздрави и призоваването на Бога, ху(Той). Единствено към Него е отправено това обожание: „Накъдето и да се обърнете, казва свещената Книга на исляма, там е Ликът на Бога”.

За Мевляна Джалалуддин Руми сама (сема) не е само богослужение; тя е спонтанна изява, изразяваща емоция на радост или мъка.

Сама (сема) е мирът на душите на живите,

Този който знае това, притежава мира на душата.

Този, който желае да го пробудят,

Това е този, който спеше сред градината....

„Сватбената нощ...” - 17.12.1273 г.  в Турция всеки го знае, е денят, в който се възпоменава преминаването към вечният живот на Мевляна, който през цялото си земно съществуване се е стремял към върховна среща.

След смъртта на Мевляна, неговият син Султан Велед организирал последователите му в братство, наречено Мевлеви или въртящите се дервиши. По-късно в Турция са основани над 100 дервишки ордена. Интересен е фактът, че много от османските султани са били суфи.